January 13th, 2016

berlin

Эдуард Лимонов // "Известия", 13 января 2016 года

.
ObamaStateofUnion.jpg

ПРОЩАЛЬНОЕ GOOD BYE

Писатель и политик Эдуард Лимонов — о последнем послании президента Обамы к Конгрессу.

В последнем послании Обамы к Конгрессу вдруг всплыли все слабости обамовской Америки.

Начнём со "странной фразы" американского президента.

Выглядит она как ляп.

"Россия направляет ресурсы на поддержание Украины и Сирии — государств клиентов",— сообщил Конгрессу Обама.

По этому поводу уже зло издеваются в США:

  • "Обама считает Украину государством-клиентом России?! Неудивительно, что он не поставляет Киеву оборонительное оружие...".

  • "Странная фраза. Скорее уж Москва направляет ресурсы на дестабилизацию Украины".

  • "Может быть Обама имел в виду поддержку Россией прежних властей Украины, Януковича?"

  • "Когда нашего друга и союзника Украину называют государством-клиентом России, это тревожный знак того, что нет понимания политических реалий...".

Фразу о государствах-клиентах удалили из транскрипции речи президента Обамы.

Но вот длинный пассаж из обращения президента Обамы, обнажающий суть этого обращения, это уже не ляп:

"Когда дело доходит до каждой важной международной проблемы, люди мира не смотрят на Пекин или Москву — они зовут нас. Мы тратим на наших военных больше, чем следующие восемь стран, вместе взятых. Наши войска являются лучшими боевыми силами в мировой Истории. Ни одна нация не смеет напасть на нас или наших союзников, потому что они знают, это путь к гибели. Исследования показывают, что наши позиции во всём мире более сильные, чем тогда, когда я был избран на эту должность".

Мой комментарий:

Литературный жанр обращения к Конгрессу — панегирик, восхваление Америки и себя любимого, президента Барака Обамы.

То, что "люди мира" зовут, возражений нет, зовут.

То, что Америка откликается, это факт, тоже нет возражений, они всю свою американскую Историю окликались, совершили более пятисот интервенций в чужие страны.

А вот как с результатами?

Результат действий США за последние десятилетия — не долгосрочные победы, но разрушение чужих государственностей, воцарение хаоса, войны всех против всех на развалинах прежних государственностей.

Они и раньше так делали в Корее, во Вьетнаме. Вооружали Савимби в Анголе. Благодаря их усилиям гражданская война в Анголе длилась 26 лет, и половина населения там передвигается на костылях — результат действия противопехотных американских мин... Но то были войны на окраинах мира, а сейчас США впёрлись в саму Европу и на Ближний Восток, всем видны тяжёлые их шаги слепого чудовища.

Обама гордится мощью машины разрушения. Мощь есть, однако американский государственный разум ссохся в старый грецкий орех.

Циничность и неразборчивость США в средствах с давних времён приучила их не брезговать самыми низкими и опасными союзниками в борьбе против тех, кого они определили как своих врагов. Но сейчас эта неразборчивость в средствах всё более ударяет по чудовищу бумерангом.

В результате, противодействуя советской армии в Афганистане они способствовали созданию Аль-Каиды и талибана, но позднее им пришлось самим воевать против них.

Стремясь уничтожить Саддама Хусейна, Каддафи и Асада в Сирии, США прибегли к услугам более мелких монстров (Рамзан Кадыров называет таких "шайтанами"): радикальные исламистские группировки и пресловутый ИГИЛ ((арабское название — ДАИШ, запрещена в России) движение, ставшее государством — Халифат) были созданы Соединёнными Штатами Америки, финансированы и вооружены тоже ими, с помощью Турции.

А результат того, что "люди мира зовут нас", следующий этап разрушения государственностей в Северной Африке и на Ближнем Востоке — это миллионы мигрантов, наводнивших сейчас Европу. Часть из них мы видели в Кёльне, они действовали как зомби. Ну, давайте признаемся себе, что как зомби.

Панегирик, панегирик, это обращение к Конгрессу!

Вот ещё перлы:

"Когда мы помогаем Украине защитить их демократию, или помогаем Колумбии разрешить продолжающуюся десятилетиями войну, это укрепляет международный порядок...".

Однако, далее Обама вдруг оправдывает нежелание США проводить более наземные операции (последние неудачи в Афганистане, в Ливии и Ираке всё же дошли до ссохшегося мозга чудовища сигналом):

"Мы не можем захватывать или перестраивать страны, переживающие кризисы..., мы увязнем, будем проливать кровь американцев и тратить средства, а это, в конечном счёте нас ослабляет".

Вот здесь и зарыта собака!

Хвастливые заявления, сиропная похвала себе любимому («наши позиции более сильные, чем когда я был избран на эту должность»), — всё это оформление для трусливой фразы "Мы не можем захватывать или перестраивать страны, переживающие кризисы...".

Это прощальное Good bye Соединённых Штатов людям мира.
.
berlin

Едуард Лимонов // «Факти», 13.01.2016

.
перевод записи в блоге ЖЖ — НЕ НАДО ДРУЖИТЬ (РОЖДЕСТВЕНСКИЕ ПОЖЕЛАНИЯ) — на сербский язык

GWVqqpXRjsQ.jpg

Лимонов: Ево зашто Русија не треба да враћа добре односе са Украјином нити да се дружи са САД

Америка није више она Америка — прво јој је отказао разум, она је при крају.

Постоје стереотипи. На пример, јаук-рефрен малограђанина: «Када ћемо више поново успоставити нормалне односе с Украјином?».

А шта ће нама, заправо, «нормални» (такви као пре фебруара 2014. године) односи с Украјином? Шта да радимо заједно?

Да ли ви успостављате добре односе с кокошком или прасетом које намеравате да закољете за празник? Да ли вам је то потребно? Није, то је чињеница.

Већ смо се навикли да живимо без увоза пољопривредних производа из те предивне пољопривредне земље на нашем југу. Ми и сами имамо области са перспективном пољопривредном будућношћу: Краснодарски крај, Ставропољски крај, Алтајски крај, и то није све. Бурјатија може да постане наша Аргентина, тамо толико стада може да се напаса. Месо ће постати храна сиромашних, само треба паметно радити.

Друга је ствар што нам је Украјина потребна за нешто друго. Треба поделити њене територије углавном с Пољском, њима западни део, а нама наше рускојезичне земље на Истоку, о томе пишем и говорим још од 1991. године. То су наше земље, живео сам у Харкову од 1946. до 1967. године, зато могу да посведочим да је то руска земља.

«Украјина» је потребна да би се поделила. Украјинска државност се може оставити у девет области око Кијева, да њихови националисти не би правили проблеме ни Пољској, ни Русији, тамо би ишли у вишиванкама (традиционална народна ношња са везом у Украјини) и до изнемоглости читали Тараса Шевченка један другом.

Пољска се за сада нећка, али ускоро ће престати, примећујем како тамо стално расте антиукрајинско расположење, и то је лепо видети. Пољаци се сећају како су Украјинци поклали више од 80 хиљада Пољака у Волињској области, треба им само стално освежавати памћење.

Пољској је, схватите то, пани, боље поделити Украјину с Русијом него неразумно чекати када ће Украјина (уз помоћ Запада) случајно, можда, нанети Русији неку штету. Јер, већ је јасно да неће нанети! Европа «Украјини» неће помоћи, она има проблеме у свом дворишту, гладни и завидни мигранти дошли су јој у госте заувек.

Малограђанин јечи и поводом САД. «Ах, зашто се не дружимо, Америко, о, Америко!».

Нећу да кудим Америку, само ћу рећи да се њено време приближило крају. Она се, старица, задихала, она се труди, напиње из петних жила да управља светом. Али, она се префорсирала од својих казнених експедиција по планети, уморила се, а и понестало је новца.

Није то више она Америка. Прво јој је отказао разум. Да ли је било разумно уништавати Садама, који је чврстом руком владао и сунитима, шиитима, и Курдима, а шта сада имамо тамо?

Разонодили су се, обесили маторог диктатора, добили мало задовољство. Али, Пандорина кутија (то је из грчке митологије, другови хипстери) се отворила, и из ње су испузали сви Гадови, које је Садам чврсто, али разумно држао у кутији.

И Либију су заједно са приметно оглупелом Европом одвезали с ланца, а зашто?

Тамо је компликовани Гадафи, син бедуина и Францускиње, држао становништво под хипнозом и у страху и није пуштао Африку у Европу, а довукао се сељобер европски неотесани и ево шта је натворио, да тамо већ четири године од убиства бедуина и Франсукиње крвави бордел само јача. Ех, тупани, тупани…

Схвативши своју неадекватност, Сједињене Државе се све више повлаче и беже на свој далеки континент. И председник Обама је ништа друго до симбол старења Америке, њене дегенерације. Још, гледајте, ако изаберу Клинтонку, каква ће то срамота бити!

Сједињене Државе треба, такође, посматрати као потенцијалну жртву. Говорио сам то и понављао, и понављам опет. Сједињене Државе се могу победити само нападом на њих у њиховој јазбини, у њиховој кући.

Мексиканци су погодни да буду гробари Сједињених Држава. Русија треба да подгрева код Мексиканаца снове о реваншу, и не постоји ништа боље за Русију од побуне 13 милиона Мексиканаца који живе у Америци и око 30 милиона Хиспаноса.

Све је то оствариво, драги пријатељи, а ви све хоћете да се дружите са свима.

Не треба се дружити.
.
berlin

Едуард Лимонов // "grigorsimov.blog.bg", 08.01.2016

.
перевод статьи из "Свободной прессы" -- ГОТОВЬТЕСЬ К ПОГРОМАМ, ГЛУПЫЕ НЕМЦЫ! -- на болгарский язык

islamists-not-welcome.jpg

Едуард Лимонов: Гответе се за погроми, глупави германци!

На 1 януари около стотина германски жени били нападнати от бежанци — имигранти, на улиците в Кьолн, в района на местната гара, пред храма, — традиционното място за посрещане на Нова Година в този старинен германски град. Бежанците, младежи, от деца и нагоре, както казват медиите, «обкръжавали момичетата и им сваляли дрехите».

Това е само един стерилен германски преразказ. А на практика, там има вече няколко заявления за изнасилване и други, не съвсем обичайни неща, като «хващали ги за половите органи и т.н.».

Представете си имигрантите, чернооки, тъмнокожи, възпалени от алкохола, обкръжили белите германски госпожици, като вълци, и разкъсват дрехите им. И ни един стар вермахтов стрелец с оръжие наоколо. Полицията твърди, че нищо не са чули, от гърмежите на пиратките, и нищо не са видели, от пушека.
«Зелената» кметица на Кьолн, Хенриет Рекер, напълно според извращенската логика на «зелените», съветва германките (цитирам списанието Der Spigel): «Винаги има възможност да запазите определена дистанция, повече от една ръка разстояние. И по собствена инициатива да не търсите сближаване с чужди хора, с които не сте в близки отношения».

«Зелената» кметица съветва още: «Дръжте се на групи и не се разделяйте, даже в празничното настроение».

Представете си още веднъж случилото се на 1 януари в Кьолн. Според очевидците, в довеждането до ужас на германските момичета в Кьолн, са участвали около хиляда емигранти. Те обкръжавали жертвите и се нахвърляли срещу тях. Зима е, януари, германските момичета не са облечени в провокиращи шорти с голи пъпчета, а в зимни дрехи. И за да се доберат до телата им, трябва да се разкъсат палтата, полите и т.н. Накратко, там е било ужас.

Хенриет Рекер би трябвало веднага да бъде свалена от поста – кмет на град Кьолн, за казаното по-горе.

Нея я осъди министърът на правосъдието на Германия, Маас, но не в съда, а в микроблога си:

«Отговорността носят не жените, а престъпниците».

Отлично, министре, само че кметицата не е уволнена, престъпниците не са намерени и не са арестувани.

И въобще, полицията е трябвало да стреля в емигрантите, превърнали се в престъпници.

«На една ръка разстояние? Тогава това вече не е моята страна…» — пише в микроблога си Riffmaster.

В килията на норвежкия затвор нервно ходи, от стена, до стена, Брейвик, и си мърмори: «Аз ви казвах… Аз ви предупреждавах… Но вие не ме послушахте, не разбрахте посланието ми. Аз ви казвах…»

Така в Кьолн, на 1 януари, на открито, беше изиграна пиесата «Вълци и овце», където вълците са младите емигранти, а овцете — белите германски госпожици.

И това е зловеща илюстрация към сегашната, явно, вече непоправима трагедия.

В страната допуснаха около милион чужди, диви, кипящи вълци с гореща кръв, и им дадоха възможност да бродят сред овцете. На първи януари, те, разгорещени от алкохола, проявиха истинската си, напълно зла природа, – криминална и похотлива, – може да се каже и «зверска», но с риск да обидим зверовете.

Надошли вълци в страна, в която старче, с възмутен вик тича след тебе, само ако хвърлиш хартийка до кошчето за боклук.
И нищо чудно, че протягат лапи към жените ви и «свалят дрехите им». А вие какво очаквахте?

У вас нахълтаха саможивци и дезертьори, избягали от своите войни, които, вместо да бранят земята си, надойдоха в богата чужда страна.

И какво друго можеше да се очаква? Героите и жертвите останаха там. Героите трябва да освобождават страната си, там. А жертвите, или са паднали в боя, или са изтощени, до степен, да не могат да бягат, където и да било. При вас са дошли млади, силни, предприемчиви и агресивни дезертьори.

Гответе се за германски погроми. Вас тепърва ще ви разгромяват.

И вие, германци, или ще се покажете мъже, в борбата, не на живот, а на смърт, и с нечовешки усилия ще изгоните вълците от земята си, или ще ви сгазят, а жените ви ще пускат, от ръце, в ръце.

Такава е страшната истина. В Кьолн беше само първото действие от германската национална трагедия.

Положението ви е плачевно. Такова, че вашите старчета сега проливат сълзи над старите ордени, пожълтелите вестници и старите снимки.

Превод: Григор Симов
.
berlin

Едуард Лимонов // "Гласове", 09.01.2016

.
перевод статьи из "Свободной прессы" -- ГОТОВЬТЕСЬ К ПОГРОМАМ, ГЛУПЫЕ НЕМЦЫ! -- на болгарский язык

islamists-not-welcome.jpg

Гответе се за погроми, глупави германци!

Известно време се колебаех как да нарека тази статия. Фаворити ми бяха заглавията “Кьолнски ужас за момичета“ и „Ще поберат ли затворите в Германия всички мигранти!“. След като размислих, все пак избрах това за погромите - изглежда достатъчно зловещо, подходящо за случая. А и погроми най-вероятно наистина ще последват. Сложих това заглавие, препрочетох статията и ми се прииска да я нарека по друг начин: „Вълци и овце“, но се отказах. Нека бъдат „погроми“, в края на краищата натам вървят нещата.

Какво се случи? На 1 януари стотина германки са нападнати от бежанци-мигранти на улиците на Кьолн в района на местната гара, до катедралата – традиционното място за срещи в новогодишната нощ в този старинен немски град. Бежанците - млади мъже, тийнейджъри и по-големи – „обкръжавали момичетата, тормозели ги, събличали ги и ги ограбвали“. Това пишат медиите. Това е стерилният германски преразказ на случилото се.

В действителност вече има няколко заявления за изнасилвания, както и за такива не съвсем обичайни неща като „опипване на половите органи“.

Представете си как мигрантите – чернооки, тъмнокожи, превъзбудени от алкохола мъже – обграждат русите немски фройлайн ката вълци и разкъсват дрехите им. И наоколо не се появява нито един въоръжен вермахтовски мъжага, който да им се притече на помощ. Полицията твърди, че не е чула нищо на фона на грохота от пиратките и нищо не е видяла в целия този дим.

„Зелената“ кметица на Кьолн Хенриете Рекер, напълно в синхрон с извратената логика на „зелените“, тези дни посъветва германките (цитирам по списание „Шпигел“): „Винаги съществува възможност да се запази определена дистанция от една ръка разстояние и да не се търси доброволно близост с чужди хора, с които нямате близки отношения.“

„Зелената“ кметица посъветва жените и да се движат „на групи“, да не се разделят дори „в празничното си настроение“.

Нека си представим още веднъж случилото се на 1 януари в Кьолн. По думите на очевидци в нападенията над германски жени в Кьолн са участвали хиляди мигранти. Обграждали жертвите си, нахвърляли се върху тях. Това се случва през януари, зима е – немските фройлайн не са облечени в предизвикателни къси панталонки, от които се виждат пъпчетата им, а в зимни дрехи. За да се добереш до тялото, трябва да раздереш палтото, роклята и така нататък. Накратко, било е тих ужас.

За казаното по-горе Хенриете Рекер трябваше моментално да бъде отстранена като кмет на град Кьолн. Тя бе осъдена от германския правосъден министър Хайко Маас – наистина, не в съда, но в своя блог: „Не жените носят отговорност, а престъпниците“.

Отлично, министре! Само че кметът не е уволнена, а престъпниците не са открити и арестувани. Изобщо полицията е била длъжна да стреля в тях, в мигрантите, превърнали се в престъпници.

„Една ръка разстояние? Тогава това вече не е моята страна…“ – пише в блога си потребител на Riffmaster.

В килията си в норвежкия затвор нервно се разхожда Брайвик и мърмори: „Казвах ви аз… Предупреждавах ви… Говорих ви, не ме послушахте, не разбрахте посланието ми. Казвах ви аз…“.

Ето по този начин на 1 януари в Кьолн на чист въздух бе изпълнена пиесата „Вълци и овце“. Вълците са младите мигранти, а овцете – бледоликите германски фройлайн. Получи се зловеща илюстрация на днешната, по всичко личи, непоправима трагедия.

В страната бяха допуснати милиони чужди, диви, с кипяща гореща кръв вълци. Даде им се възможност да бродят сред овцете. На 1 януари, разгорещени от погълнатия алкохол, те показаха истинската си природа – зла, престъпна, похотлива; може да се каже „зверска“ с риск да обидим зверовете.

В страната, в която възмутени старци, крещейки, тичат подире ти, ако си изпуснал парченце хартия до кошчето за боклук, нахлуха вълци. Какво странно има в това, че протягат лапи към жените ви, „разкъсват дрехите им“?

А вие какво очаквахте? Към вас се присламчиха безделници – дезертьори, побегнали от войната, които вместо да защитават собствените си земи, нахлуват в чужди жлачни земи.

Какво друго можеше да се очаква? Героите и жертвите останаха там. Героите трябва да извършват подвизи, освобождавайки земята си, те са там. Жертвите или са загинали, или дотолкова са останали без сили, че не са в състояние да избягат където и да било. При вас са дошли млади, силни, предприемчиви, агресивни дезертьори.

Гответе се за германски погроми, немци. Погромите ще бъдат над вас.

И или ще възмъжеете в тази борба не на живот, а на смърт, и с нечовешки усилия ще изгоните вълците от земята си, или ще ви стъпчат и ще се гаврят с жените ви.

Такава е страшната истина. В Кьолн се състоя само първият акт от германската национална трагедия.

Превод от руски: Елена Дюлгерова
.